Home » ИСТОРИЯ

ИСТОРИЯ

Войните
Откъс от книгата „Село Лева река-от древността до днес” на поета Иван Карадачки

 

„В преписка от Бусинското евенгелие  е запечатано свидетелство за един от най-тежките периоди в историята на българите от Трънския край-кърджалийските времена. В края на 18-и и началото на 19-и век ордите на  Кара Феиз и сина му Али своеволничат над трудолюбивото и мирно население, неограничавани от никого. Жителите на Трънските села са подложени на нападения,църквите и манастирите са разрушавани, момите-обезчестявани. Какви дълбоки следи са оставили кърджалийските времена, личи в трогателната народна песен:

Не бой се Радо моме, от Кърджалий!

Баща ти има Радо моме сиви волове-

Волове дава Радо моме, тебе не дава.

 

Разбира ес, още през 16 в. в гъстите  гори,които покриват Руй, Кървав камък и Осогово,кръстосват хайдути,смели родолюбци, които не скланят глава пред поробителите. Селото може да се гордее с хайдушката фамилия  Войновски,от която излизат няколко поколения хайдути-дядо, син и внук. Дядо Воин води четата из краището, а синът му Таско Войновски участва в Кримската война. Неговият  син, Драган Тасков е знаменосец на доброволческа дружина и се включва в Освободителната война през 1877-1878 година.

Известно е, че още  през 1688 година трънчани участват в Чипровското въстание. Селяни  от Лева река, Видрар, Горочевци,Дълга Лука,Долна Мелна и Пенкьовци се включват в доброволческите чети и участват в Сръбско-турските войни от 1862 и 1876-та. Мнозина загиват като герои с надеждата, че победата ще ускори и Освобождението на България.

     По време на Руско-Турската война  от 1877-78 година, един от главните организатори на доброволческите чети е легендарният войвода Симо Соколов. Той получава  указание от руското командване  да подпомага армията откъм сръбско-турската граница,а по-късно се включва с действията на сръбските войски. Симо Соколов подготвя въстанието  в Западните покрайнини по препоръка както на Руското, така и на Сръбското командване. С полученото от  сърбите оръжие и боеприпаси сформира две чети доброволци.След удържаната героична победа на Власина,с която Трън и околията са спасени от грабежи и кланета,цялото Трънско Краище се вдига на въстание.Можем да предполагаме и участието на Леворечани във въстанието и четите на Сомо Соколов, тъй като в тях се включват стотици родолюбиви българи от Трън и околните села.

Непосредствено след тези събития Сърбия окопира Трънско. Родолюбивите трънчани, начело с Тако Пеев създават комитет, който започва борба за отхвърляне на Сръбската окупация. Тук отново трябва да споменем името на Драган Тасков от Лева река. Той, заедно с Тако Пеев, активно се противопоставя на сръбските домогвания и допринася Трънската околия да остане в пределите на  новата българска държава. Войните през 1912-1919 година са върховно изпитание за нашата страна,която трябва да плати тежък кръвен данък за своята свобода и обединение. Загиналите герои само от Трънска околия са  1 178 души при население  30 000 жители. Всеки спомен за тях е покрит с неувяхваща слава. Техните подвизи са запечатани  в историята на Седма Рилска девизия и на Първа Софийска девизия, в чиито полкове са призовани славните трънчани.

За този  героичен период ни дават сведения скромните спомени на Иван Радивоев, свързани непосредствено с Лева река и записани от него в Летописната книга на училището.

1912-13 година учителят Иван Радивоев е мобилизиран и постъпва в  в 26-та допълняюша  дружина в Радомир. Малко войскови части минават през Лева река. Войната е популярна. Населението безропотно приема вестта за мобилизация. Мобилизираните тръгват с песен при мисълта и перспективата един ден окончателно да освободят братята в робство и да решат националния проблем.